В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.
Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата. Автор на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).

1 януари – Васильовден
ВАСИЛЬОВДЕН - Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо

На тази дата се отбелязва Васильовден, Василица или Сурваки, както и отбелязва началото на новата слънчева година, което го прави подходящ за различни гадания, прогнози за времето, за здравето на членовете от семейството и други обреди. По традиция, вечерята е много богата и пълна с блажни ястия. Не е необичайно за празницата трапеза да се приготвя варена кокошка, пуйка и петел, както и да бъде обогатена с орехи, лук, чесън, жито и други. Специалиен обреден хляб се меси на този ден, той се нарича погача (пита) и в нея по традиция се слага сребърна монета. Най-старият на масата разчупва питата и дава по едно парче на всеки присъстващ, започвайки от най-възрастният в къщата. Късметлията който изтегли парата се смята че ще бъде здрав и честит през годината. Друг обичай на този ден е, момите и ергените да слагат под възглавницата си първият залък и когото сънуват същата вечер ще бъде бъдещият им жених.

Друга традиция на този ден е след вечерята, семейството да се събира около огъня и да гадае за бъдещото, както и за предстоящи сполуки. Всеки член поставя дрянови клонки в огнищетото и първата чиято пукне се смята, че той ще бъде здрав през нова годината. Трохите останали по масата се събират и хвърлят в огъня и се изрича: „Да се ражда вино, жито, тютюн, коприна и пр.”. Това суеверие се прави с цел засилване на реколтата.

Много разпространен обичай на този ден е сурвакането. Очакван от всички и силно традиционен за страната, той започва когато пропеят първите петли. Счита се, че чрез докосване със свежо откъсната клонка може да се осигури здраве и богата реколта.

Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и домашните. Ако някой кихне на трапезата това се приема за добър знак и на кихналия се нарича първото родило се животно. На Васильовден е единствения случай, когато свинско месо се принася и кади. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат:
„Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн и пр.”

На 1 януари – по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени.

Този празник е неразривно свързан с българския бит, но той също така е и религиозен. Християнската църква отдава почит на кападокийският епископ св. Василий, известен със своето милосърдие и активно добротворство.