ИМЕНИЦИ - Горан, Горица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър

На втори януари Православната църквата почита Свети Силвестър Римски - според легендата Свети Силвестър Папа Римски е свещеникът, кой кръщава официално император Константин І Велики. Името му се свързва и със
следното предание: магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог. Силвестър заявил, че единствено Бог може да дава и отнема живот и заповядал на магьосника да се помоли за спасяването на животното. Със своите молитви Замврий не успява, но Св. Силвестър уповавайки се на вярата си, му връща живота. Затова той се смята за покровител на животните и най-вече на воловете. На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.

Днешния ден е известен като Карамановдени или Силвестровден и се почита здравето на добитъка. Според обичая, стопанката на къщата слага в торба кравай, свинско месо, бъклица вино и дребни пари. В навечерието преди празника торбата се закача на кошарата при добитъка. През нощта тръгват риначите – ергени, които изриват и почистват оборите на всяка къща. Вярва се, че момците не трябват да бъдат виждани от стопаните. Затова те връзват кучетата си и стоят в къщите си. Риначите слагат ново сено в яслите на добитъка и изхвърлят торта. Като привършат, момците взимат оставената торба и пеят песен, с която благославят къщата. Според обичая, риначът задържа пешкира, който стопанката е оставила в торбата.

Ако пък момък е обиден на някоя мома, за да я накаже, вместо да почисти и изрине обора на баща й, той го напълва с тор. Това се е считало за голям срам в семейството и бащата бързал да го почисти преди да се е съмнало. Обичаят трябва да приключи преди изгрев слънце. На самия ден, момците си организират богата вечеря и извиват хоро на мегдана. Според поверието, на трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство.
Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: "Радост моя!".
Св. Серафим предал Богу дух на 15 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител.
Канонизиран е за светец през 1903 г. На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със своето семейство.