На 8 януари Православната Църква почита паметта на св. Григорий, еп. Български, преп. Георги Хозевит, св. Емилиан Изповедник и преп. Домника.

Житие на преподобни Георги Хозевит

Именитият отшелник и чудотворец преп. Георги се родил на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Хераклид в лаврата Каламон (Тръстикова) на река Йордан, но понеже бил твърде млад, изпратили го в Хозевския манастир при Йерусалим. Там с молитва излекувал изсъхналата ръка на своя игумен и отново се завърнал в Каламон, където водил строг монашески живот заедно със своя брат и извършил големи чудеса, между които и възкресението на един мъртвец. След смъртта на игумена той отново отишъл в Хозева, гдето също просиял с много чудеса. При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. бил взет в плен, но след това го освободили.

Преподобни Георги Хозевит починал в 625 година. Неговият ученик Антоний написал неговото житие. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири с редки топографически и летописни сведения.

Житие на св. Емилиан Изповедник

Емилиан бил епископ в гр. Кизик, във времето на иконобореца император Лъв Арменец. Понеже не искал да се подчини на царската заповед да изхвърли св. икони от църквите, той бил пратен на заточение заедно с други православни епископи. На увещанията от страна на императора да осъди почитането на иконите, св. Емилиан отговорил:

„Ако тоя въпрос е църковен, както сам говориш, то нека се изследва според обичая в Църквата! От старо време църковните въпроси се изследват в църквите, а не в царските палати.“

В изгнание той прекарал пет години и изтърпял много мъки и унижения заради Христа. Умрял като изгнаник в 820 година.

Житие на преподобна Доменика

През време на император Теодосий Велики (379-395 г.) и на патриарх Нектарий (381-397 г.) в Цариград пристигнала от Картаген благородната девица Домника заедно с приятелката си Мавра и трите им прислужнички. Петте девойки били езичници и всички силно желаели да се покръстят. За тях получил Божие внушение светият патриарх. Затова той не само извършил св. Кръщение над тях, но и ги посветил за дякониси. А император Теодосий Велики, който полагал старания да отслаби езичеството и който покровителствал християнстовото, им подарил земя край брега на морето зад чертите на града. Там Домника и Мавра построили два манастира, които станали школи за млади християнки.

С пламенна ревност преподобна Домника се предала на аскетически подвизи, като изнурявала тялото си със строг пост и усилен труд, и достигнала до високо духовно съвършенство, осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. Тя лекувала болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии, събуждала мисли за вечността дори в лекомислените жители на безгрижната столица.

Св. Домника доживяла до дълбока старост, узнала предварително деня на собствената си смърт и умряла през време на няколкомесечното царуване на Лъв († 474 г.).