1878 - София е освободена от османско иго (23 декември ст. ст.) по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).
  След превземането на Плевен (10 декември 1877) руското командване насочва своето внимание към София. Западният отряд начело с ген. Йосиф Гурко успешно преминава Стара планина през Арабаконашкия проход и навлиза в Софийското поле. Руските части са групирани в две колони под командването на ген. Николай Веляминов и ген. Отон Раух.
  На 3 януари 1878 г. те преминават в общо настъпление и последователно превземат близките до София села. Изправена пред реалната заплаха от обкръжение, турската армия на Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник - Радомир. След намесата на консулите на Австро-Унгария, Франция и Италия е осуетен опит за подпалването на София.
  На 4 януари по обяд в града пръв влиза ген. Раух, а по-късно същия ден и ген. Гурко начело на войските си.
Те са посрещнати тържествено от гражданството с музика и песни. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Света Неделя") е отслужен благодарствен молебен за освобождението на София в присъствието на генералите Гурко и Раух.
  На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на  3 април 1879 г. (22 март 1879 стар стил) по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.