7 януари – Ивановден

На седми януари българите празнуват Ивановден. Този ден е отреден за почитането на пророк Йоан Кръстител от християнската църква. Предтеча е проповядвал идването на Исус Христос сред хората, кръщавал е народа и самия Божий син в река Йордан.

Имен ден празнуват всички които носят имената Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Ивайла, Ивайло,Иво, Ивелин, Калоян, Йоан Йоана, Йонка, Йонко, Йото, Жан, Жана, Яна.

В този ден се изпълняват различни обреди и обичаи, свързани с кръстената вода на Йордановден.

На Ивановден в ранни зори къпят младоженките и момиченцата с вода от река или кладенец за здраве. Сгодените моми, младоженеца и имениците също се къпят. Празникът завършва в къщата на окъпания с богата трапеза и размяна на подаръци. Според поверието, последният влязъл във водата ще зачене здраво поколение.

Хващане на аратлици е наименованието на обичая за побратимяването на ергени и мъже. Тази традиция е установена и добре позната в район Тракия. Трима мъже, които искат да се побратимят, се събират заедно и започват обиколка на къщите си, като започват от най-възрастния. Във всяка къща майката на домакина закача китка чемшир или бръшлян на всеки от тримата приятели. На китката е вързана златна паричка с червен конец. Всяко посещение е последвано с богата трапеза. Приятелите отпиват глътка вино, символизиращо кръвта, която ги сродява и разчупват три обредни хляба.

Друг обичай на този ден е младоженците да гостуват на своите кумове, като им носят вино, ракия, млин и краваи. Кумовете от своят страна спрягали богата и блажна вечеря.

Ивановден е последният ден от обичая Коледуване, което слага край на маскираните дружини. След вечерята, всички излизат на хоро да отпразнуват празника.