Видове миграция

Формите на миграция могат да бъдат разграничени според различни фактори, например мотивите, правния статут на засегнатите или продължителността.
Някои най-общо използвани категории мигранти са:

• Мигранти за временна заетост (наречени още гостуващи работници)
• Мигранти с големи умения и бизнес мигранти: професионалисти, които се местят в рамките на международните пазари на транснационалните корпорации и международни организации.
• Нередовни (или без документи, незаконни) мигранти: хора, които влизат в дадена държава без необходимите документи и разрешителни
• Принудителни мигранти: бежанци, търсещи център за бежанци, или хора, които са принудени да се преместят в резултат на външни фактори, например въоръжени конфликти или екологични бедствия
• Членове на семейства: които се присъединяват към техни близки роднини, които вече са мигрирали
• Завърнали се мигранти: хора, които се завръщат в техните държави на произход след като са прекарали период в друга държава.

Бежанците, търсещите център за бежанци и вътрешно разселените лица са защитени от националното законодателство. UNHCR определя тези три групи по следния начин.
Бежанец „е някой, който не може или не желае да се върне в своята държава на произход, поради основателен страх от преследване заради раса, религия, националност, членство в определена социална група или политически възглед.“
Търсещите убежище са „хората, които търсят международна защита и за чиито искания за издаване на официален статут на бежанци все още не е взето решение.“
Вътрешно разселени лица (ВРЛ) са хората, „които са били принудени или задължени да избягат или да напуснат домовете си или мястото си на обичайно пребиваване главно в резултат на или за да избегнат ефектите от въоръжен конфликт, ситуации на масово насилие, нарушения на правата на човека или природни или предизвикани от човека бедствия, и които не са преминали международно призната държавна граница.“7

Съществува още една група, чиито членове срещат подобни проблеми и нарушения на човешките права, въпреки че може изобщо да не са променили местожителството си: хората без гражданство. Това са хора, които не се считат за граждани на нито една държава; следователно, те не могат да се възползват от правата, които важат само за гражданите. Съществуват различни причини, поради които някой може да стане човек без гражданство, включително разпадане на държави като например Съветския съюз или Югославия, или създаване на нови държави в резултат на деколонизация. Според прогнозите, по света има около 12 милиона души без гражданство. UNHCR получи мандат от Генералната асамблея на ООН да предотврати и намали бездържавността по света и да защитава правата на хората без граждани.

Миграцията днес

Дискусиите за миграцията обикновено започват от гледна точка на първия свят, концентрирайки се върху потоците между развиващите се и развитите държави. Все пак по-голяма част от мигрантите се движат в своите собствени държави. Броят на вътрешните мигранти е около четири пъти по-голям от този на международните мигранти. В допълнение, дори и ако акцентираме върху хората, които се преминават през международните граници, повечето от това движение се осъществява между държави с еднаква степен на развитие. Приблизително 60% се движат или между развиващи се, или между развити страни, и само 37% от международните мигранти преминават от развиващи се към развити страни, а 3% от развити към развиващи се държави.9  Що се отнася до бежанците, дисбалансът е все по-явен, тъй като развиващите се държави приемат четири пети от бежанците по света. По този начин товарът за оказване на помощ на търсещите център за бежанци и бежанците по целия свят се поема от някои от най-бедните държави в света.
Глобални тенденции

 Общият брой международни мигранти се е повишил от около 150 милиона през 2000 година до 214 милиона души през 2010 г., като 57% от тях са в държави с високи доходи.

Въпреки че броят на мигрантите като процент от световното население е останал стабилен през периода 2000-2010 година, паричните средства, които мигрантите изпращат у дома си, драстично са се увеличили. Официалните и неофициалните парични преводи към развиващите се държави са почти три пъти повече от размера на официалната помощ за развитие.

Делът на бежанците сред мигрантите е спаднал от 8.8% през 2000 г. на 7.6% през 2010 г.

Съществуват данни, че около 36 милиона души са се преместили в резултат на екологични бедствия през 2008 г.

През 2010 г. 43.7 милиона души по света са били принудително разселени в резултат на конфликти и преследвания, като това е най-високият брой за повече от 15 години. Той включва 15.4 милиона бежанци, 27.5 милиона ВРЛ и повече от 837,500 търсещи център за бежанци.

През 2010 г. 44% от бежанците и 31% от търсещите център за бежанци са били деца под 18 годишна възраст. През същата година са подадени 15,500 молби за център за бежанци от непридружени или разделени деца.

Миграцията в Европа

Международната организация за миграция е междуправителствена организация, чиято цел е да популяризира хуманната и порядъчна миграция като предимство за всеки. Тя прави това, като предоставя услуги и консултации за правителствата и мигрантите.
www.iom.int

Според Световния доклад за миграция за 2010 г., изготвен от IOM , Европа е приела 73 милиона мигранти, които представляват една трета от мигрантите в целия свят през 2010 г.11 Руската федерация е най-важната държава по отношение на произход и дестинация, като там са родени повече от 12 милиона души, които в момента живеят в чужбина, а други 12 милиона, родени в други държави, в момента живеят там.12

Сред мигрантите общият брой на бежанците в края на 2010 г. възлиза на 1.6 милиона. Европа е получила 11,500 молби за център за бежанци от непридружени или разделени деца, които представляват 74% от заявленията, подадени през тази година, а 5,400 са били признати за бежанци или са получили допълнителна форма на защита.13  През 2010 г. основните страни-дестинации за новите търсещи център за бежанци са Франция, тясно следвана от Германия, а основната страна-източник е Сърбия (включително Косово).14 Междувременно, според UNHCR, Сърбия е с едно от най-масово разселваните населения в Европа с повече от 228,000 ВРЛ и 73,600 бежанци.

В Европа броят на вътрешно разселените лица е голям, като 600,000 са на Балканите, а около 1.1 милиона са в Армения, Азърбайджан, Грузия и Руската федерация.15 Бездържавността, главно в резултат на разпадането на бившия Съветски съюз, остава тревожен проблем. Точният брой на хората, които са без гражданство в Източна Европа, е неизвестен, но вероятно е около 120,000.16

Миграцията и правата на човека

Правото на свободно движение в и извън държавата е признато във ВДПЧ. В член 13 се посочва, че „Bсеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава“ и че „Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си“. Въпреки това не съществуват международни документи, в които изборът на човек за негова държава на местожителство не е признато като човешко право.

Тъй както всички хора, мигрантите имат  човешки права. В разпоредбите на документите, уреждащи правата на човека, се говори за всеки, включително и за мигрантите. Въпреки това, между правата, които международното законодателство за правата на човека гарантира на бежанците, и реалността, пред които те са изправени, често съществува огромна разлика. Техните човешки права често пъти са нарушавани, включително и правото им на живот, свобода и сигурност.

Тяхната специфична уязвимост произтича от статута им на чужденци: те са преминали международните граници, за да влязат в друга държава, чиито граждани те не са, и където обикновено те могат да останат, да живеят и работят законно само с изричното съгласие на властите на тази държава. Като непознати в приемащото общество, те могат да не знаят местния език, да не познават законите или социалните нрави, които намалява възможността им да знаят и търсят своите права. Те могат да бъдат обект на дискриминация на работното си място и в ежедневния си живот, както и на расизъм и ксенофобия, да станат жертви на престъпления, породени от омраза.

Мигрантите, влизащи в транзитна държава или държава-дестинация без необходимите документи (или по-късно изгубващи своя правен статут), могат да бъдат задържани за продължителен период от време, ако бъдат заловени от властите, както и да станат обект на нехуманно или унизително отношение, без достъп до правна помощ. Работниците-мигранти без документи също са уязвими от злоупотреба и експлоатация от страна на работодателите, миграционните агенти, корумпирани бюрократи и престъпни банди. Жените могат лесно да станат обект на сексуална експлоатация. Контрабандистите и трафикантите на хора също често се възползват от нередовните мигранти.

Конвенцията, известна още като Женевската конвенция, е крайъгълния камък при защитата на бежанците, подкрепена от редица фундаментални принципи, най-вече за недискриминация, ненаказване и неотблъскване. Принципът „ненаказване“ означава, че един човек, пристигащ от територия, в която животът или свободата му са застрашени в резултат на неговата раса, религия, гражданство, принадлежност към конкретна социална група или политически възгледи, и подал искане за център за бежанци до властите веднага, след като е влязъл в държавата – страна по конвенцията, не може да бъде наказван за незаконно влизане или престой. „Неотблъскване“ означава, че търсещият център за бежанци не може да бъде върнат към границите на териториите, в които неговият живот или свобода биха били застрашени поради изложените по-горе причини. Според Конвенцията, движението на бежанците може да бъде ограничавано само до необходимата степен.

През 1950 г. Генералната асамблея на ООН създаде Върховен секретариат на ООН за бежанците, чиято цел е да гарантира, че всеки може да упражнява правото да търси център за бежанци. UNCHR ръководи и координира международните упражненията за защита на бежанците и контролира изпълнението на Конвенцията.

Група, която се нуждае от специална защита са децата, особено непридружените непълнолетни лица, тъй като те са особено уязвими към нарушаване на техните права на човека. UNCHR публикува специални насоки за миграционните власти за това как да определят най-добрите интереси на детето18. Комисарят на Съвета на Европа по правата на човека прикани правителствата да гарантират, че възгледите и интересите на децата-бежанци се взимат предвид при провеждането на формалните процедури.19

През последните две десетилетия приблизително 10 милиона души в Африка са били принудени да мигрират в резултат на засушаване или влошаване на екологичните условия.

Миграцията, предизвикана от климатичната промяна, наречена още екологична миграция, е сравнително ново явление, което създава нови проблеми по отношение на правата на човека. Принудените от климата бежанци не могат да получат статут на бежанец според Женевската конвенция; в момента възможна защита е разрешителното за пребиваване, издадено на хуманитарни основания. Много хора считат, че правата на принудените от климата бежанци са нововъзникващи права.