March 3 is Liberation Day in Bulgaria. This holiday celebrates the liberation of Bulgaria from the Ottoman Empire in 1878.

Bulgaria was a part of the Ottoman Empire for more then 500 years, till 1878, when the Preliminary Treaty of San Stefano was signed between Russia and the Ottoman Empire. This treaty ended the Russo-Turkish War (1877-1878), where Russia was the winner. The signing of the treaty affected the other countries, that were the parts of the Ottoman Empire.

The Treaty of San Stefano provided creation of an autonomous principality of Bulgaria with the right to have a Christian government and keep its own army, thus the state functioned as independent nation. The treaty gave Bulgarians right to elect a prince, also the Ottoman troops were to withdrawn from Bulgaria, Russian military presence was to continue for two more years.

The fact that Bulgaria gained status of autonomous principality alarmed the neighboring countries, like Great Britain and France. The principality was never implemented, as far as the Treaty of San Stefano was suppressed by the Treaty of Berlin.

*********************

Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани.

През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. След обявяването на страната за Народна Република през 1946 година, комунистическите власти започват преговори за създаване на Балканска федерация. Празникът е обявен за остатък от великобългарския шовинизъм и повече не се отбелязва.

След постепенното реабилитиране на българския национализъм от Тодор Живков, денят започва отново да се отбелязва (но не като официален празник) с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието. След промените от 1989 година с решение на Народното събрание през 1991 г. денят е обявен отново за официален празник, като става вече и национален празник на Република България.

На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България войници от Руската империя (от териториите на днешната Руска федерация, Финландия, Украйна и Беларус), както и от тогавашното Княжество Румъния. Въпреки участието на Сръбскитe въоръжени сили, поради предявените шовинистични претенции към български територии и последвалата Сръбско-българска война, техният принос обикновено не се споменава.